Sunday, 28 May 2017

[Рецепти ] Маслен кекс с мак, ядки и шоколад

 Необходими продукти
150 г масло
200 г захар
4 яйца
50 г маково семе
100 г ядки по желание
1/2 шоколад
1 ч.л. сода
250-300 г брашно


Начин на приготвянe
Шоколадът се настъргва или счуква на ситно. Ядките се смилат. Маслото се стрива със захарта на трохи.
Добавят се яйцата и се разбърква добре. Добавя се и бакпулверът с брашното и се разбърква, докато се получи не много гъсто тесто. Разделете тестото на три равни части. В едната част добавете ядките и разбъркайте. В друга част добавете шоколада и хубаво го разбъркайте. В третата добавете мака.
Намажете форма масло. Най-отдолу изсипете тестото с ядки, върху него изсипете тестото с шоколад като внимавате да не се смесят. Загладете внимателно. Покрийте с тестото с маково семе. Поставете кекса в предварително загрята на 180С фурна и печете около 40-45 минути като проверявате с клечка. Поръсете с пудра захар по желание.




--
Публикувано от Blogger за Рецепти на 5/28/2017 10:05:00 пр.об.

[7o4no] #Tattoo





--
Публикувано от Blogger за 7o4no на 5/28/2017 09:00:00 пр.об.

Saturday, 27 May 2017

[Street Art] #StreetArt




--
Публикувано от Blogger за Street Art на 5/27/2017 08:16:00 пр.об.

[Вицове ] Виц


Гледах си аз отсрещната градинка и видях съседа Мохамед и жена му да заравят дъщеря им до врата, очевидно за да я замерят с камъни. Както и да е, обадих се на полицията и правосъдието спечели. Бях обвинен в религиозна интолерантност и ислямофобия.





--
Публикувано от Blogger за Вицове на 5/27/2017 04:32:00 сл.об.

[News 4 Technics] Биткойн се извиси до над 1700 долара


Биткойн поскъпва стремглаво от началото на годината
Виртуалната валута биткойн достигна нов исторически рекорд, като премина границата от 1700 долара във вторник. Търсенето на криптовалутата расте с появата на много нови стартъпи, използващи блокчейн технология, съобщи Coindesk.
Биткойн не само преодоля $1700, но достигна $1774 тази седмица, което означава, че се насочва към атака на следващата бариера. През настоящата година виртуалната валута нараства със скокове и като се има предвид, че започна годината със спад до $900, изкачването й в кратки срокове е доста зрелищно.
Според информация от Coinmarketcap, пазарната капитализация на биткойн е достигнала $52,5 млрд. във вторник. В последните години биткойн започна да се налага като предпочитана валута те само в т.нар. „тъмен интернет", но и сред хора, които търсят разнообразие, когато става въпрос за валутата им. Фактът, че оценката на биткойн е нестабилна, изглежда не ги притеснява.

Според повечето анализатори, дългосрочната тенденция е биткойн да поскъпва. Прокрадват се и съмнения, че в момента се формира поредният балон на пазара, и ако те се окажат верни, последващият крах само ще потвърди опасенията, че цифровите валути са нестабилни.




--
Публикувано от Blogger за News 4 Technics на 5/27/2017 11:34:00 пр.об.

[Рецепти ] Предястие с краставици и скариди

Ново и свежо предложение, с което ще впечатлите вашите гости

Необходими продукти
2-3 краставици
200 г скариди
200 г извара
1 крема сирене
1 връзка копър
3-4 скилидки чесън
сол
черен пипер
1 ч. л. eстрагoн


Начин на приготвянe
Краставиците се настъргват и се оставят да се отцедят. Изварата се смесва със крема сиренето и с изцедените краставици. Овкусява се със сол, черен пипер, копър, естрагон и счукания чесън. Разбърква се добре. Скаридите се сваряват и се почистват. Кремът се поднася със сухари и се декорира със скариди.





--
Публикувано от Blogger за Рецепти на 5/27/2017 10:03:00 пр.об.

[7o4no] #Tattoo





--
Публикувано от Blogger за 7o4no на 5/27/2017 09:00:00 пр.об.

Friday, 26 May 2017

[Street Art] #StreetArt




--
Публикувано от Blogger за Street Art на 5/26/2017 08:16:00 пр.об.

[Вицове ] Виц


Мъж и жена в тъмното. Мъжът: 
- Опаа! 
Жената изненадано пита: 
- Какво стана? 
- А, нищо нищо. 
- Да бе, нищо!? Знам го това нищо! Вече два пъти раждам от това, че нищо не е станало на мъжете!






--
Публикувано от Blogger за Вицове на 5/26/2017 04:29:00 сл.об.

[Моето здраве ] Сред младите има епидемия от самота

Днешните младежи прекарват три пъти повече време в самота и изолация в сравнение със зрелите хора днес. Според специалистите младите днес трудно завързват приятелства. Все по-силно е и влиянието на социалните мрежи, където хората прекарват все повече време. Интернет приятелствата сериозно изместват реалните срещи с хора, пише Daily Mail. Друг тревожен аспект е, че младите непрекъснато се сравняват с останалите потребители на мрежата. Те често остават с впечатление, че другите през повечето време се веселят и имат по-интересен живот. Като цяло това води до подмяна на реалните приятелства с виртуални и създаване на усещане за социална изолация.



Проучването, извършено сред 5 хил. души показало, че: 18% се чуствали самотни през по-голямата част от времето. Но в групата хора на възраст от 16-24 години този процент бил 32%, а при лицата нас 65 години едва 11%.

освен това било установено, всеки 20-ти споделял, че никога не се е чувствал обичан, а всеки осми смятал, че любовта е рядко явление. Като цяло хората имали 2-3 близки приятели. Но всеки осми изобщо нямал такива едва всеки 20-ти човек имал повече от 10 близки приятели.





--
Публикувано от Blogger за Моето здраве на 5/26/2017 04:20:00 пр.об.

[News 4 Technics] Създателят на HoloLens счита, че смартфоните са вече мъртви

Алекс Кипман, един от най-ярките специалисти на Microsoft счита, че смартфоните сами по себе си са вече мъртви. Кипман каза това в интервю за Bloomberg и уточни, че хората още не са осъзнали, че ерата на смартфоните е вече към края си и вместо обичайните мобилни телефони ще започне използването на нови устройства със смесена реалност, подобни на HoloLens

Тези думи едва ли ще бъдат сюрприз за някого, особено ако се има предвид, че той е един от изобретателите на HoloLens и използваните в това устройство технологии. Кипман участва и в разработването на сензора Kinect за Xbox 360, който сега се използва в 3D камерите, умеещи да проследяват движението.




От думите на Кипман може да се направи извод, че Microsoft очаква в най-близко бъдеще голямо увеличение на популярността на устройствата със смесена реалност. В тази светлина, изказването на Сатя Надела, че Microsoft ще започне да произвежда нови и необичайни смартфони, изглежда твърде любопитно.

Фотографията в началото показва маркетинговата компания на Microsoft от 2010 година по погребването на iPhone, посветена на дебюта на Windows Phone. Днес това изглежда твърде иронично, като се има предвид докъде стигна Microsoft със своите смартфони. Кого трябва да погребваме сега?

Всъщност Microsoft е в състояние да произведе съвършено различен смартфон. MagicLeap и Apple също са заинтересувани в създаването на свои AR устройства, но никоя от тях не може да покаже нещо дори и близко до HoloLens.






--
Публикувано от Blogger за News 4 Technics на 5/26/2017 02:15:00 сл.об.

[Вече знаеш ] 11 ВАЖНИ УРОКА, КОИТО НИКОЙ НЕ НИ ПРЕПОДАДЕ В УЧИЛИЩЕ

Бил Гейтс говори за това как политически коректното образование създаде поколения деца с никаква представа за реалността и как тази концепция ги обрича на провал в реалния свят. Според него има няколко урока, на които училището не ни учи.

УРОК 1: Животът не е справедлив, свикнете с това!

УРОК 2: Светът не го е грижа за вашето самочувствие! Светът ще очаква от вас да постигнете нещо, ПРЕДИ да се чувствате добре!

УРОК 3: Вие няма да направите $60000 веднага след като завършите гимназията! Няма да бъдете заместник директори с телефон в колата, докато не ги притежавате и двете!

УРОК 4: Ако си мислите, че вашият учител е строг, изчакайте докато ви назначат и имате шеф!

УРОК 5: Правенето на бургери не е под вашето достойнство! Вашите баба и дядо имат различна дума за правенето на бургери, те я наричат възможност!



УРОК 6: Ако нещо се обърка, то не е по вина на вашите родители, така че не оплаквайте грешките си, а се учете от тях!

УРОК 7: Преди да се родите, вашите родители не са били толкова скучни, колкото сега! Те са станали такива поради плащането на вашите сметки, почистването на вашите дрехи и слушайки ви да говорите за това колко сте готини! Така че преди да спасявате дъждовни гори от паразитите на поколението на родителите ви, опитайте се да обезпаразитите гардероба в собствената си стая!

УРОК 8: Във вашето училище може да няма победители и победени, но в живота НЕ Е ТАКА! В някои училища имат специални класове за изоставащи и те ще ви дадат достатъчно време, за да достигнете до правилният отговор. Това по никакъв начин не ви помага в реалният живот!!!

УРОК 9: Животът не е разделен на семестри! Нямате лятна ваканция и много малко работодатели са заинтересовани да ви помогнат за да откриете себе си. Направете го в свободното си време!

УРОК 10: Телевизията НЕ Е истинският живот! В реалния живот всъщност хората трябва да излязат от кафенето и да отидат на работа!

УРОК 11: Бъдете вежливи към умниците! Има много голяма вероятност да започнете работа за такъв!




http://www.gnezdoto.net

--
Публикувано от Blogger за Вече знаеш на 5/26/2017 02:08:00 сл.об.

[Моето здраве ] КАК СЕ РАЗБОЛЯВАМЕ САМИ

Провеждайки експерименти, учените откриват един невероятен факт, който причинява смърт при морските свинчета. Емоционалните сътресения създават мощни и смъртоносни токсини. След инжектирането на морски свинчета с кръвни проби, взети от хора, преживяващи силен страх или гняв, животинките умират за по-малко от две минути. Представи си тогава какво причиняват тези токсини на собственото ти тяло!

Всяка мисъл, която ти хрумва, за стотни от секундата довежда до промени в химическите процеси на организма. Помниш ли чувството, когато се носиш с пълна скорост по магистралата, и внезапно големият камион на двайсет метра пред теб набива рязко спирачки. По цялото ти тяло преминава вълна на ужас. Умът предизвиква незабавни реакции в организма.

Токсините, които произвеждаме в състояние на страх, гняв, безсилие и стрес, убиват и нас по същия начин, по който убиват морските свинчета. Не е възможно да изпитваш страх, тревога и раздразнителност и в същото време да си здрав. Това е невъзможно, не просто трудно. Физическото ти здраве е отражение на твоето умствено здраве. От това следва, че най-често заболяването е резултат от неразрешени вътрешни конфликти, които с времето се проявяват на физическо ниво.



Удивителен е и фактът по какъв начин здравето ни се оформя от подсъзнанието. Случвало ли се е да те заболи главата от изпитан страх или гняв? Подсъзнателният ни ум е в състояние да ни разболее, за да се отървем от нежелано задължение. Случвало ли се е да се разболееш в деня, в който не искаш да ходиш на училище? Или да пипнеш ларингит преди важна реч?

Възможно е също да се разболеем под въздействие на убежденията и очакванията, които имаме. Достатъчно е зет ти да каже: „Пипнах ужасен вирус, така че сигурно и ти ще се заразиш и ще останеш в леглото две седмици", и незабавно ставаш уязвим за болестта. Очакването също е една от причините да се разболяваме.

Съществуват доказателства, които навеждат на предположението, че е възможно да развием едно заболяване понеже родителите ни са страдали от него и вярваме, че е „нормално" и неизбежно ние също да заболеем. В мозъчните си клетки носим подсъзнателните модели и програми, които определят дали ще останем здрави или ще се разболеем. Чуваш някои хора да казват „Никога не настивам" и наистина се оказва така. Други се оплакват „Всяка година изкарвам най-малко по две настинки", което също отговаря на истината. И това не е съвпадение.

Като малки бързо научаваме, че един от начините да получим внимание е да се разболеем. При някои това е единственият начин. Когато сме болни, приятелите и близките ни започват да се суетят около нас, а ние се чувстваме по-обичани и по-сигурни.

Има хора, които никога не се разделят с този модел. През целия си живот боледуват, падат от стълби или чупят крайниците си в момента, в който се почувстват лишени от внимание и обич. Повече от ясно е, че това поведение е по-скоро несъзнателно. Но фактите говорят едно: хората, които се чувстват сигурни и обичани, се разболяват много по-рядко и претърпяват значително по-малко на брой „инциденти" в сравнение с онези от нас, които смятат, че не получават достатъчно обич.




Потиснатите чувства и емоции влияят върху здравето ни. Признак за бъдещи проблеми в това отношение е класическият синдром на жертвата: „Не се тревожи за мен. Аз не съм важен", „Свикнал съм да бъда пренебрегван и разочарован" или „Ще продължа да се усмихвам, нищо че вътре в мен ври и кипи". За да бъдем здрави и енергични, трябва да изпитваме положителни емоции и да изразяваме чувствата си. Освен това е много важно да ВЯРВАМЕ, че заслужаваме да бъдем здрави. Ако таим в себе си подсъзнателни емоции като „Аз не съм добър човек", „Направил съм много лоши неща" или „Заслужавам да бъда наказан", класическият начин да изкупим вината си е болестта – понякога за цял живот.

Ако мразим работата си или се чувстваме нещастни в дома си, в ума ни непрекъснато ще се върти една и съща мисъл: „Ще ми се да не бях тук." И понеже тялото е роб на ума, моето тяло ще се опита на всяка цена да ме отърве от ситуацията, която ненавиждам. Първата стъпка е болест­та. А по-крайното решение е смъртта.

Да разгледаме въпроса от друг ъгъл: ако занеса един банан на Южния полюс, изкопая дупка и го пусна в нея, а след десет години се върна на същото място с голяма кошница, която да напълня с банановата си реколта, колко плодове мислите, че ще събера? Не много, нали? Причината ще бъде в климата, който е неблагоприятен за отглеждане на банани. По същия начин посредством мислите и емоциите можем да контролираме климата вътре в нас. От теб зависи дали ще превърнеш тялото си в развъдник на вируси и бактерии или в храм на здравето.

А като казвам добро здраве, имам предвид енергия и жизненост. Твое право е всяка сутрин да се будиш с вътрешната увереност, че тялото ти може много повече от това „да оцелява". Твърде много хора живеят с идеята, че доброто здраве означава просто отсъствие на болест.

Във всеки миг от деня подсъзнателният ти ум държи под контрол здравословните процеси в организма ти. През цялото време тялото ти се регенерира – а матрицата за това регенериране се създава от ума.

Когато раната на пръста ти зараства, кой отговаря за правилното свързване на новите клетки? Ами ако изгубиш нокът, каква е тази сила, която взима всички необходими мерки на върха на пръста ти да порасне нов нокът, вместо бъбрек например? Трябва да има нещо, което да контролира тези процеси! Нека не приемаме за даденост чудото на физическото си тяло!




Умът ти е архитектът на твоето тяло, а тялото ти е отражение на твоите мисли. Ако се задушаваш от страх, гняв и неизразени емоции, тялото ти ще носи техния отпечатък. Неразположението в ума се превръща в неразположение на тялото. В мига, в който осъзнаем, че мислите определят здравето ни, вече сме изминали половината път към постигането на по-добро здраве.

ИЗВОД
Създавай с ума си здравословни, щастливи мисли. Представяй си, че си здрав. Вярвай, че заслужаваш да бъдеш здрав. Но преди всичко бъди добър със себе си. Научи се да се приемаш и обичаш такъв, какъвто си сега, и си дай сметка, че до този момент си живял по най-добрия начин, на който си бил способен.


http://www.gnezdoto.net

--
Публикувано от Blogger за Моето здраве на 5/26/2017 04:04:00 пр.об.

[News 4 Technics] Ето как се превърта Portal без портали

Не е изненада фактът, че наскоро играта Portal беше превъртяна само за 36 минути. Интригата е в друго – играта е превъртяна без нито едно активиране на оръжието на портали. Неочаквано…

Изглежда един потребител, любител на бързите превъртания, 097AceOfSpades, в последните дни е успял да постигне нови световни рекорди в превъртането на Portal без активиране на портали. Геймърът е предпочел да се придържа към законите на физиката и по този начин да преобърне правилата на играта. Превъртането е постигнато чрез използване на прост чийт.








По принцип Portal отнема до три часа, за да се стигне до края. И, както подсказва и името, това става чрез обширната експлоатация на портали. Най-бързото превъртане с този метод е осъществено само за осем минути. 097AceOfSpades обаче сменя стратегията и използва хак за създаване на въздушни лодки. Тъй като Portal се изпълнява посредством енджина от Half-Life 2, в нея се съдържат ресурсите на старата игра, които лесно могат да бъдат пуснати из нивата чрез конзолните команди -spawn. С помощта на тези команди и въздушните лодки от Half Life 2 097AceOfSpades успява да се изкачва до недостижими без портали терени, дори да минава през стени и да се изстрелва на височина от натрупването на няколко от тези средства за придвижване. Последният рекорд на играча е 36 минути, иначе той успява да превърти Portal за близо час, когато за първи път опита метода на хакване.






--
Публикувано от Blogger за News 4 Technics на 5/26/2017 01:56:00 сл.об.

[Съседката] EФЕКТЪТ НА НЕВЕЖЕСТВОТО, ОБЛЕЧЕНО В САМОЧУВСТВИЕ

Хора, природно лишени от чувство за хумор, обожават да разказват анекдоти. Шофьори, които едва успяват да държат автомобила в своята половина от пътя, умират да поучават другите как да карат. Шефове, които няма елементарна, базова представа за сферата, в която работят, най обичат да извикат някой специалист на килимчето и да го нахокат за нещо, което изобщо не разбират.

Но, защо, защо всички тези хора са потресаващо некомпетентни и не го забелязват?

Всичко това се случва по силата на т.нар. ефект на Дънинг-Крюгер – двама психолози от Университета в Корнел, които посвещават специално проучване на този феномен. Хората, "поразени" от този ефект по правило имат нисък интелект, скромно ниво на квалификация и тесен кръгозор. Белязани от тази комбинация, те просто не могат да проумеят, че решенията, които вземат са грешни, а талантите, които си въобразяват че притежават, са неправдоподобни. Ето защо убедено вярват в правотата на всички свои действия и говорят от позицията на висша инстанция.



С времето това светоусещане придобива характер на психологическа защита: ограниченият човек започва да брани със зъби и нокти своето виждане за ситуацията, защото само ако допусне мисълта, че може и да не е прав, започва да се чувства застрашен от по-талантливите хора.

В същото време, при талантливите се наблюдава точно обратният случай: те много добре разбират колко сложни са законите на реалността, колко огромно е полето на знания, които в перспектива подлежат на овладяване – тази мъдра толерантност в крайна сметка обаче води до занижаване на самооценката за собствените им способности и подценяване на мястото, което заслужават в обществото.

„Аз знам, че нищо не знам", повтарял мъдрецът Сократ, който водел повече от скромен живот и постоянно бил подложен на нападките на глупци, уверени в собствените си способност. Способен ли е някой от ограничените хора да направи такова признание?!

Eфектът на невежеството, облечено в самочувствие, бил теоретически предсказан, а след това и експериментално потвърден още през 1999 година от специалистите по психология Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер. За теоретична основа на хипотезата си те използвали наблюденията на велики учени и философи. Самият Дънинг цитира две от тях: „Невежеството по-често ражда увереност, отколкото знание" на Чарлз Дарвин и „Едно от неприятните свойства на нашето време се състои в това, че тези, които изпитват увереност, са глупави, а тези, които притежават въображение и мисъл, са изпълнени със съмнение и нерешителност", на Бертран Ръсел.

А практически източник на вдъхновение да проверят експериментално теорията си станало куриозно престъпление. Двамата учени били провокирани от удивителната самоувереност на обирджия – МакАртур Уилър, който ограбил две банки една след друга, като преди това намазал лицето си с лимонов сок, защото прочел някъде, че лимоновият сок се използва като невидимо мастило и, следователно, камерите няма да „видят" и запишат лицето му. Психолозите били силно впечатлени от дълбоката некомпетентност на престъпника, който дори не се опитал да провери предварително дали е вярна представата му за прикритие, макар че обратното означавало дълги години затвор.




Така се стигнало и до експеримента, въз основа на който формулирали и своята теория за некомпетентността. Събрали в една зала представители на различни сфери на дейност, но със съвършено различни нива на реални знания и ги помолил да попълнят анкета, в която участниците трябвало да отбележат сами нивото си на компетентност в сферата, в която работят. След това участниците били подложени на редица тестове, които измерили реалното им ниво на компетентност. По резултатите от двете задачи била съставена графика, демонстрираща зависимостта на реалните знания от самоувереността в сферата на изява.

Получила се несъвършена, но достатъчно красноречива парабола: в лявата част, където били събрани най-некомпетентните участници в експеримента, тя достигнала абсолютен апогей на стопроцентова увереност в собствените знания, способности и умения. След това кривата рязко се понижава в зоната, където е преобладаващото мнозинство от хората, добре владеещи професията си в действителност, но със занижена самооценка за своя опит и умения. Към края, кривата отново се покачва – там, където са най-добрите от добрите, доказаните експерти, които добре знаят, че разбират и могат повече от добрите професионалисти. Но дори и техните резултати достигат едва две трети от пика на пълните профани.



Както установили Дънинг и Крюгер, профаните не само надценяват своята компетентност, но и не са способни да дадат адекватна оценка на специалисти, които имат автентично високо ниво на квалификация в същата област. На всичко отгоре, съвсем искрено не вярвали, че са допуснали грешки в тестовете, измерващи реалните им знния и способности – повечето от тях упорито отстоявали своето мнение, даже след като им било показано къде са сгрешили и грешките им били логично обяснени и мотивирани.

Но, надеждата, че слепците могат да прогледнат, все пак остава. Дънинг и Крюгер предложили на самоуверените невежи участници в техния експеримент да преминат специален курс на обучение, където не само усвоявали конкретни компетентностти по упражняваните от тях професии, но и методи, с чиято помощ да измерват сами перодично реалната си компетентност. Повечето от тях поне успели да проумеят, че са живели в заблуда. Не е ясно само как Дънинг и Крюгер са успели да ги убедят, че имат нужда от обучение.

Източник: manager.bg


--
Публикувано от Blogger за Съседката на 5/26/2017 03:52:00 пр.об.

[Вече знаеш ] Интересно! Знаеш ли, че дължината на показалеца и безименния пръст говорят за характера на човек?

Казват, че и един живот не стига, за да опознаеш напълно един човек. Разбира се, всички сме уникални, различни и имаме своите положителни и отрицателни качества. Вече докато общуваш с един човек, освен по начина му на говорене, за него можеш да разбереш и по невербалните знаци, които тялото му издава, а и по самите форми на тялото.
Дължината на показалеца и безименния пръст на човек може да говори много за някои черти на характера му, съобщи в. „Метро", позовавайки се на изследване на Норвежкия научен и технологичен университет.



Според Карл Пинцка, ръководител на проучването, дължината на пръстите се определя още в утробата на майката и зависи от тестостерона, на който е изложен плодът. При всеки индивид това е строго индивидуално.

Дългите показалци свидетелстват за ниски нива на тестостерон, а късите – за високи.
Изследването на Пинцка и неговият екип довело до заключението, че високите нива на тестостерон, респективно късите показалци, означават, че човекът е добър в много разностранни неща, включително спорта и пространствените задачи.
По-дългите от безименните пръсти показалци пък са характерни за хората, които са добри в слушането и запомнят лесно чутото и списъци с думи.




--
Публикувано от Blogger за Вече знаеш на 5/26/2017 09:46:00 пр.об.

[Angry Cherry] KING SATAN – “King Fucking Satan“ (2017)

Какво ще се получи ако вземете щипка Кроулианска секс магия, прибавите окултни блек метъл влияния с хаос сърцевина и всичко това го облечете в бунтарски индъстриъл с антисоциални текстове? Отговорът е един – KING SATAN.

Групата се появи в края на 2015г. като страничен проект на King Aleister Satan a.k.a. fra. Zetekh познат ни и от окултната блек метъл група Saturnian Mist. Пълният облик на фрийк дружината е завършен от нежното присъствие на Kate Boss. Неизчерпаемата им енергия даде като резултат едно демо, и първият им студиен албум "King Fucking Satan", който ще излезе на 26 май чрез Saturnal Records. Те бързо набират скорост и популярност, дори миналата година гостуваха на Gothic Fest Sofia 2016. Който присъства на това събитие е съвсем наясно за какво иде реч. В студиен вариант въздействието изобщо не губи от силата си.



Да се определи стилът на KING SATAN еднозначно като индъстриъл би било много повърхностно и несериозно още повече, че родната им Финландия има своите традиции в тези стилове. И Aleister не крие своите вдъхновения от Turmion Kätilöt например, които са известни с агресивния си стил и повече от провокативно сценично поведение. "King Fucking Satan" съдържа десет композиции. Хипнотизираща смес от EBM, dark gothic, electro industrial. Скоростни бийтове напластени върху захващащи мелодии, които карат кръвта ви да кипне, а крайниците ви сами да затанцуват. Музика, която пали всичката страст във вас и вади скрити демони.

Kate Boss освен, че се справя перфектно с клавирите, с вокалните си партии и артистичен талант без проблем влиза в ролята на тъпичката „блондинка"-консуматор, която живее в щастливата си заблуда и, за която нещата са прости: „EVERYTHING IS SEX, EVERYTHING IS DEATH", но й се налага да учи какви са истинските закономерности в този свят по доста брутален начин.

Текстовете са меко казано шамар в лицето. От тях като цяло лъха нихилистичен цинизъм, в който могат много точно да се усетят философията и светогледа на King Aleister Satan /ревностен последовател на идеите на А. Кроули и Хаос магията/. Е, двете задно вероятно могат да дадат взривоопасен резултат и албумът "King Fucking Satan"  го доказва. Може и да не е нещо нечувано, но със сигурност е много иновативно. Ако искате да вникнете по-добре в концепцията и посланията му,  Ето ви и малка извадка от тях:

…"FUCK THE LAWS
WE ARE OUR OWN GODS
WE BOW TO NO ONE AND DO WHAT WE WANT

RISE MY PUPPETS, RISE 'TILL YOU FALL
YOU ARE NOT WHO YOU ARE 'TILL THE ENTER BLACK FIRE"…
––––––––––––––––––-
…"FUCK THE WORLD, FUCK ALL GODS, FUCK EVERYTHING YOU EVER BELIEVE IN
ALL THE RELIGIONS AND PHILOSOPHIES ARE JUST THE FORMS OF THE FEAR OF THE DARK"…

Aleister споделя за дебютния албум на KING SATAN, че „това е албум посветен едновременно на всички и на никой. "King Fucking Satan" е среден пръст срещу всяка лицемерна идеология и светоглед, както в музиката, така и в мисленето на хората. Това е суров израз на диви емоции, фрустрации и объркани мисли, а също така и просто изпускане на парата под формата на индъстриъл, метъл и рокендролски дух, който не се покланя на нищо и никой!"

„В музиката и изкуството не трябва да има правила. Ако намерите, счупете ги." Всичко това е "King Fucking Satan". Така, че усилете звука и „FUCK THE REST, SATAN IS BEST!"

Съставът на групата е:
King Aleister Satan – Vocals, all instruments & programming
Kate Boss – Vocals, synths & piano
John Oscar Dee – Guitars & bass
Martin Shemhamforash – Synths & bass
Magister Demaniac – Additional instruments, programming

Музиканти, участвали в записите:

Captain Veislagia – Bass guitar
B.B. Kill – Guitar
DJ Instixx – Beats

Колаборации и гост-музиканти:

Demonos Sova – Guest vocals in track #1 (Known from legendary black metal band BARATHRUM)
Spellgoth – Guest vocals in tracks #1 & #2 (Known from TURMION KÄTILÖT and HORNA bands)
G.K. – Guest vocals in track #1 (Known from black metal band KYY)
Jose Rossi – Guest vocals in track #10 (known from ABYSSION)
Heath Cambion – Guest vocals in track #1 (known from SACRIFICIUM CARMEN)

Публикувано от Satania 


--
Публикувано от Blogger за Angry Cherry на 5/25/2017 11:34:00 сл.об.

[7o4no] #Tattoo





--
Публикувано от Blogger за 7o4no на 5/26/2017 08:59:00 пр.об.

Thursday, 25 May 2017

[Съседката] 4 начина да поддържате секса във връзка

Какво е нужно, за да има страст?

Забравете клишираната фраза „Сексът не е важен." Да, не е най-решаващият фактор в една връзка, но определено заема една от челните позиции.

Тъй като в голяма степен е свързан с емоции, няма как да кажем, че не играе важна роля в отношенията ни с любимия.

В голяма част от случаите, когато „просто така" не сме в настроение или по-скоро сме настроени не добре към партньора, пръст има сексът.

Но какво и защо може да не върви при наличие на „перфектната връзка" - разбирателство, хармония и пр.?

1. Ежедневието

Ежедневието е главният виновник. Всеки ден се затрупваме с хиляди неща - срещаме интересни хора, учим, работим и какво ли не още в огромна доза. Това не са неприятни дейности, но влияят на отношенията между двама души, в частност на секса, особено ако връзката все още не е стабилна. Разбира се, няма как да не вършим нищо и да не се сблъскваме с разнообразни проблеми. Какво да предприемем? Не пренасяйте тези необходими и иначе приятни дейности във времето, което прекарвате с половинката си. Когато по време на секс мислите за утрешното интервю за работа или задачата за другата седмица, е съвсем естествено да не се получи. Накратко казано – разпределяйте времето си и не обърквайте ежедневното с личните специални моменти.



2. Не приемайте човека до вас за даденост

Това е най-прекият път към „омръзна ми", а когато личността на някого ви е омръзнала, сексът няма нужда от коментар. Давайте индикации по всяко време, че цените половинката си и знайте, че не е вещ и не е ваша на всяка цена. Така тя ще се чувства щастлива и специалният момент ще бъде по-вълнуващ и за двама ви.

3. Стремете се към разбирателство

В една стабилна връзка се иска голяма доза разбирателство. В никакъв случай не налагайте своя „начин" и не позволявайте да ви бъде налаган такъв. Както отношенията, така и секса се нуждаят от хармония. Това е „дейност", в която участниците са двама и когато един е пренебрегван, връзката се разклаща и след определено време са разпада.

4. Говорете

Ще си кажете, че на теория е различно. Да, така е. Ето какво трябва да направите, за да приложите тези съвети на практика. Разговаряйте! Не очаквайте любимият ви да има специфични умения. Той е човек като вас и за да разбере какво не е наред, трябва да го чуе.






--
Публикувано от Blogger за Съседката на 5/25/2017 10:40:00 пр.об.

[Street Art] #StreetArt




--
Публикувано от Blogger за Street Art на 5/25/2017 08:15:00 пр.об.

[Вицове ] Виц



Как да разбереш каква мечка те гони:
Ако бягаш, бягаш и почнеш да се катериш на дърво, а мечката също започне да се катери - значи те гони кафява мечка.
Ако бягаш, бягаш и почнеш да се катериш на дърво, но мечката този път решава да разтресе дървото, то значи те гони Мечка Гризли.
А, ако бягаш, бягаш и не можеш да намериш дърво – то значи те гони полярна мечка.





--
Публикувано от Blogger за Вицове на 5/25/2017 04:29:00 сл.об.

[News 4 Technics] НАСА започва мисията си до Марс през 2018 г.


Но пилотируемият кораб ще потегли към Червената планета не по-рано от 2030 г. от станция в космоса

Марсианската мисия на НАСА ще започне още през 2018 г., но стартът на пилотируемия кораба до Червената планета е насрочен за по-късно от 2030 г., съобщи Space.
За разлика от частната компания SpaceX, която планира да изпрати хора на Марс още през 2022 г., НАСА оценява прагматично своите сили. Пилотируем полет до Марс не се очаква от агенцията преди 2030 г.
Междувременно, в интернет се появиха подробности за проекта на НАСА. Публикация в Space твърди, че агенцията ще започне марсианската си мисия още през 2018 г., или повече от 10 години преди пилотируемият кораб да потегли към Червената планета.
В рамките на мисията, астронавтите ще прекарат около една година на междинна станция в космоса. Първата фаза на проекта, която ще стартира през следващата година, включва четири пилотируеми полета – те ще доставят оборудване в определена точка от пространството между Земята и Луната.



Графикът на НАСА за покоряване на Марс се простира повече от десетилетие напред във времето (източник: НАСА)

По-конкретно, ще бъдат доставени научно-изследователски модул, източник на захранване, части за станцията Deep Space Gateway, на която ще се поместват астронавтите, и друго необходимо оборудване. Тези полети ще се проведат в периода от 2018 до 2020 г.
Втората фаза ще започне през 2027 г. Тя предвижда изпращане към Deep Space Gateway на космическия кораб, с който астронавтите ще се отправят към Марс. В момента дори не е започнало изграждането на кораба. Шест компании вече разработват проект за подобен кораб по искане на НАСА в рамките на програмата NextSTEP.

Самите астронавти ще пристигнат последни на станцията Deep Space Gateway. Освен това ще им се наложи да престоят една година на нея, преди да се отправят с кораба към Марс.
Стойността на проекта се оценява на около 1 трлн. долара, които са изчислени на базата на програмата Apollo. Като се има предвид, че все още не са проектирани космическият кораб и станцията Deep Space Gateway, окончателна стойност на мисията вероятно ще претърпи сериозни корекции.





--
Публикувано от Blogger за News 4 Technics на 5/25/2017 11:30:00 пр.об.

[Рецепти ] Бутерки със спанак и сирене

Необходими продукти
1 пакет бутер тесто
300 г замразен кълцан спанак
1 яйце
200 г сирене
сол
черен пипер
олио

Начин на приготвянe
Запържваме спанака в малко олио. Овкусяваме със сол и черен пипер. Когато омекне махаме от огъня. Намачкваме сиренето и добавяме яйцето. Към яйчената смес добавяме и спанака. Режем бутер тестото на квадрати. Слагаме по 1 с.л. от сместа и завиваме, като притискаме краищата. Печем в предварително загрята на 180С фурна до златисто.



--
Публикувано от Blogger за Рецепти на 5/25/2017 10:01:00 пр.об.

[7o4no] #Tattoo




--
Публикувано от Blogger за 7o4no на 5/25/2017 08:58:00 пр.об.

Wednesday, 24 May 2017

[Confessions - from the bench] Фокус, настройка и обстоятелства по време на прехода в отвъдните реалности

Въпросът „какво се случва след смъртта на физическото тяло?" несъмнено се явява
фундаментален и оказва както директно, така и не пряко влияние върху всяка една сфера на човешкото съществуване. Вглеждайки се внимателно в този казус, човек би си дал сметка, че „проблематиката" далеч не се ограничава само до влиянието на различните религиозни и „духовни" системи, както и на местните традиции и обичаи. Всяка част от нашето битие е свързана много здраво с това очакване за „прехода".

Можем да го видим дори във всяко едно „светско" законодателство, което в огромна степен задава рамката на ежедневната реалност. Там ще се натъкнете на хиляди „правила и норми", които имат отношение към цената на човешкия живот и неговото общо третиране – нещо което респективно предопределя редица поведенчески модели базирани на осъзнаването на тази стойност или пък нейното пълно игнориране. В действителност ние преживяваме земния си физически живот най-вече през призмата на това какво изпитваме „сега и в момента". На подсъзнателно ниво, обаче голяма част от нашите действия са базирани именно на формираните ни представи за това какво евентуално предстои не просто „тук", но и „отвъд". И това правило важи в пълна сила дори за най-големия „скептик", който очаква, че след смъртта му няма да има „нищо", защото повечето негови действия ще произтичат от точно тази негова представа. Голяма част от читателите на този сайт вече са запознати с концепцията, че човешкото физическо преживяване е просто фрагмент от безброй други такива, които се случват едновременно от по-висша перспектива. Същевременно обаче, е интересно да се отбележи, че наред с това то се явява нещо като базова основа върху която може да се надгражда в безброй различни посоки. През тази призма въпросът за „прехода в отвъдния свят" може да придобие много по-различно звучене...

Основната рамка на потенциалните възможности и начина на формиране на голяма част от „отвъдните реалности", са описани и коментирани тук. Паралелно с това обаче, съществуват и определени закономерности, които предопределят различните коловози през които съзнанието има най-голям шанс да премине (видяно през гледната точка на фрагментирания Аз). Тази призма на възприятие, макар и ограничена поради фрагментацията, също е много важна, защото както съм отбелязвал и преди, фрагментираният Аз има потенциала да развива себе си до безкрайни дълбини. Обикновено тези така наречени „коловози" биват изградени на базата на личните земни „физически преживявания" (думата „физически" навсякъде в текста е употребена условно, защото така сами наричаме честотата на излъчване на нашия свят, която е много по-плътна в сравнение с останалите). От своя страна тези преживявания в огромна степен са повлияни от масовите системи за формиране на реалността. В това число влизат, разбира се, различните религиозни и морално-философски разбирания, културни особености, но също и „научните схващания" подкрепени от специфични технологични жокери. По този начин се изграждат различни като мащаби и възможности „отвъдни местообиталища", които не са нищо друго освен вид колективни игри. Те биват формирани с помощта на различни технологични излъчватели, но едновременно с това са подкрепени от общите творчески енергии на съществата обитаващи земната платформа.
Точно по тази причина някои от тези „игрови зони" са далеч по-населени и на свой ред служат като притегателен център и желана дестинация за редица съзнания преминали през преживяването на физическото тяло.

От гледна точка на фрагментирания Аз обаче, след евентуалния преход и смъртта на тялото може да се случи АБСОЛЮТНО ВСИЧКО! Вярно е че мисловните модели, земното програмиране и конкретните лични драми и особености биха оказали огромно влияние върху потенциалната дестинация, но дори и най-дребния на пръв поглед детайл може да преобърне картината в драстично различна посока. Защото в тези сюблимни моменти от най-голямо значение се явява точно към какво ще бъде фокусирано съзнанието, което от своя страна ще насочи трансфера на фрагментирания Аз. А както знаем през земния си живот човек бива фокусиран към хиляди различни неща в конкретните житейски моменти. Той може да е супер щастлив или пък скърбящ, или дори ядосан и тези мигове на пръв поглед могат да продължат цяла една вечност през друга перспектива. Т.е. фокуса в комбинация със субективните системи от вярвания (и представата какво изобщо е възможно или пък не) играят значителна роля при формирането на дестинацията. Само че това далеч не изчерпва темата. Има един не по-малко ключов фактор, който в някои случаи дори превъзхожда фокуса и натрупаното игрово познание, както и системата на вярване към която конкретното съзнание резонира най-много. Този фактор е степента на будност на съзнанието.
Има достатъчно примери в езотеричната и окултна литература доказващи как на практика дори в ежедневния си „физически" живот ние де факто сме подвластни на един хипнотичен унес, изграден от множество основни и допълващи „програми", така че изобщо не можем да осъзнаем причините поради които става „случването" около нас, дори когато си мислим че сме „будни". Успенски е един от авторите, които имат много интересни наблюдения по темата.

Дори в една своя книга той описва доста интригуващо преживяване при което за известно време вижда как буквално всички около него спят, а действията които извършват не са осъзнати. Отчасти това донякъде е и причина да приемаме и случващото се около нас по различен начин в комбинация с различията базирани на културологичното и морално програмиране. Дори приемайки подобна концепция чрез нашия интелект, не е основание да считаме, че можем да стоим някак си встрани от този всеобщ „транс". Определен аспект на същата тази тема е коментиран и в синтеза към сериала „Westworld".
Същият казус виси със страшна сила и в т. нар. „отвъдни светове". В тази връзка суфите изповядват схващането, че съществува един вид бариера между физическият и „духовният свят", която на свой ред приютява и поддържа всевъзможни светове в себе си. Според тях:

 „Светът на Бариерата" е дом за много мисъл-форми и създания, които нямат никакъв контрол върху собствените си действия. Те не водят съзнателен живот. Те са в състояние на сън без да го осъзнават."

И тъй като за тази прословута „бариера" е изписано достатъчно в редица материали и книги на Издателството, ще направя веднага връзката заради която беше и цялото това предисловие. Защото много хора интересуващи се от тази тематика почти автоматично допускат, че в момента на смъртта „човек" осъзнава, че е прекратил физическото си съществуване (особено ако е и теоретично подготвен) и съобразно своите „достойнства" преминава към следващото си приключение. А дано ама надали, както е казал „поета" :) Ако все пак обаче, имаме ясно осъзнаване на факта, че най-грубата черупка подслоняваща съзнанието ни вече не функционира, тогава безспорно всичко опира до фокус и конкретни желания базирани на собствените представи „какво е възможно" и пред какви „потенциални ограничения и пречки" сме изправени по пътя към реализацията. „Проблемът" (ако изобщо можем да го наречем по този начин, тъй като това е проблем само от конкретна субективна перспектива) се състои в това, че голяма част от хората напускащи физическата земна реалност изобщо не осъзнават този факт!


 Или пък в редица случаи смътно си спомнят за него до степен при която тяхното земно физическо пътешествие присъства толкова плахо в спомените им, колкото ваш сън от преди 20 години (който не сте си записали в дневника).
На теория преходът на съзнанието след смъртта на физическото тяло може да ви отведе буквално навсякъде. Както можем да видим и от физическите си преживявания обаче, огромният процент съзнания ще следват определени целеви ниши и модели, които биха ги отвели до точно определени „места". Ако трябва да дам някаква по-груба аналогия, показването на реклама по телевизията свързана с конкретен ресторант за бърза храна почти сигурно гарантира изсипването на голяма маса от хора там. Няма значение дали 5 милиона пъти някой им е казал, че ще ядат вкусна пластмаса подправена с дузина токсични химикали и дори петролни продукти. Ефектът ще е налице, защото заспалото съзнание просто ще следва потока на конкретния излъчвател. В комбинация с повторяемостта на упражнението то се превръща в „най-естественото и нормално" нещо на света.
По много сходни причини голяма част от съзнанията преминали през физическо преживяване логично продължават своето съществуване в почти същата „околна среда". Става дума за така наречените „зони-дубликати" на Земята, които почти напълно имитират физическата реалност с някои малки различия (които обикновено не се забелязват или по-скоро биват игнорирани). Това де факто са зоните, в които самите ние прекарваме най-много време докато спим по време на земната си физическа инкарнация. На подобно място „човек" може да прекара аналога на цял един земен живот без изобщо да се усети какво го е довело дотук. Ако изобщо си спомня нещо от миналия си живот, то ще е подобно на далечен сън, който няма да оказва почти никакво влияние върху ежедневната му дейност.
Разбира се една част от съзнанията успяват да се усетят много бързо, че все пак нещо не е съвсем както трябва и усъмнявайки се в естеството на своята реалност бързо успяват да преминат към други зони кореспондиращи с техните представи за отвъдния свят. За разлика от физическата реалност, тук съмненията, че има нещо сбъркано в света водят до почти мигновена промяна на околната среда, тъй като тя е доста по-податлива на директни мисловни команди. Но осъзнаването на това обикновено се случва само когато съзнанието е напълно подготвено за това и самò търси промяната.
Описаните случаи в специализираната литература относно този казус са хиляди и повечето от тях имат много сходни резултати. Оставяйки своето заспало тяло, човешкото съзнание има лесен достъп до точно тези „местообиталища" имитиращи физическата реалност. Понякога там то среща свои починали „близки". Опитът да им се обясни „реалната ситуацията" почти винаги удря на камък. Лично аз наскоро имах същият „негативен резултат". Интересното в случая бе, че видях свой съсед, който продължаваше да живее в същия блок, макар че бе починал преди година.

Всъщност самата негова поява ме накара да осъзная къде на практика се намирам, тъй като до този момент и аз не осъзнавах този факт.
Общо взето обикновено най-проблематични се оказват ситуациите, когато смъртта на физическото тяло е придружена с предшестваща силно травмираща ситуация. Тогава човек може да се фокусира прекалено много върху негативната драма и този фокус тотално да промени неговите възприятия и да го тласне към субективно негативна „дестинация". Ако той съумее обаче, да остане сравнително трезв в преценката си за заобикалящите го събития, дори най-големите масови катаклизми сеещи глобална смърт и разрушения могат да се окажат в крайна сметка чисто и просто портал за съзнанието към един прекрасен нов свят. Независимо от ситуацията, дори на пръв поглед най-травмиращите обстоятелства могат да отключат тип осъзнаване, което да ви изведе към съвсем нов тип преживявания.
Много хора имат големи притеснения и относно огромното черно и празно пространство, което често бива описвано от хора преживели състояние близко до смъртта. То е наблюдавано обаче и от редица астрални пътешественици, които хвърлят известна „светлина" по този въпрос. И като казах „светлина" именно този похват най-често бива използван за решение на „проблема". Изведнъж в непрогледната тъмнина се появява изневиделица този спасителен пояс, който ви отвежда до „безопасно" и „сигурно" място. По тази тема е писано твърде много в различни материали на Издателството, затова само ще отбележа, че в някои случаи тези огромни непрогледни зони всъщност се намират точно между различните честоти на излъчвателите, които формират множеството честотни нива на земната матрица. В тези зони няма формирана някаква конкретна консенсусна реалност и въпреки че е населена от голям брой същества, те не споделят едни и същи възприятия и живеят свой собствен живот.
Наред с многобройните зони, които се формират, с голяма лекота и мащаб поради огромната колективна енергия на всички тези съзнания, които я поддържат, има и отделни сектори, които биват формирани по доста по-изкуствен и видимо целенасочен начин. Подобен подход предполага определени цели и те често са своеобразно опитно поле за нечии експерименти. Това са специфични структури (които дори могат да се нарекат съоръжения), които могат да емулират в себе си цели светове. Някои от тях са маскирани да имитират звезди, които лесно могат да бъдат счетени за портали, но в крайна сметка представляват огромни лабиринти от своеобразни камери, които пресъздават различен тип обстановка. Някои от тях са пригодени да „приютяват" именно съзнания, които току-що са напуснали физическия „пласт" след дълго боледуване и са много дезориентирани по отношение на това какво изобщо им се случва. Общо взето подобен сценарий силно кореспондира с израза „да те пуснат по пързалката". От друга гледна точка обаче, същата тази „лаборатория за емулация на светове" пресъздава в компресиран вид различни мини-сценарии, които най-често отразяват неразрешени вътрешни противоречия от физическия живот. Т.е. тя може да послужи и като катализатор за тяхното решаване и в крайна сметка отново да доведе до осъзнаване за илюзорността на ситуацията преди да се премине към друг тип преживявания.


В тази връзка точно тук идва ред да внеса и малко яснота по един въпрос, който генерира силен първичен интерес, но в огромна степен бива интерпретиран главно през неговата негативна окраска. Това в някои случаи може да причини допълнителна травма на неподготвения човек, който хем може да съзре истинността и реалността на информацията, хем се чувства безсилен да направи каквото и да е по въпроса. Нещата обаче могат да бъдат видени и от по-различна гледна точка. Става въпрос за прословутите програмиращи/рециклиращи станции. Тъй като съм имал възможността да ги наблюдавам лично през различен тип перспективи с течение на времето, разбираемата силно негативна емоция в началото все пак претърпя известна трансформация. Първичната ми нагласа в началото бе свързана с осъзнаването, че подобни съоръжения имат пряко отношение към контрола върху съзнанието и от тази гледна точка интерпретацията бе изцяло в негативен план (нещо което и към този момент в огромна степен присъства като мое лично отношение). Появиха се обаче и известни нюанси в разбирането. От една страна съм наблюдавал как в подобни „центрове" огромни „тълпи" влизат съвсем доброволно, очаквайки едно, докато всъщност биват манипулирани. В известен смисъл ситуацията приличаше до голяма степен на дадения преди малко пример с „рекламата", която бързо и успешно привлича заспалото съзнание с конкретно обещание.
От друга гледна точка си дадох сметка, че сами по себе си тези съоръжения са много мощни инструменти за реализация на безбройни сценарии. А инструмента сам по себе си е по-скоро неутрална величина и всичко зависи от намеренията, които стоят зад неговото използване. Отделно, самите станции успяват да поберат в себе си цяла плеяда от всевъзможни различни функции и де факто могат да се използват с различни цели. Една подобна функция без съмнение е и ролята им на портали. Друга тяхна функция може съвсем спокойно да бъде сравнена със земния аналог на училище или университет. По доста сходен начин подобни земни институции програмират и формират в огромна степен представата ни за света в който живеем. И макар че погледнато обективно те на практика ни манипулират – всеобщата представа за тях е почти изцяло положителна, тъй като служат като своеобразна патерица за ориентация в „джунглата".
Гледайки на нещата през специфичната призма на противопоставяне на различните властови фракции обаче, подобни инсталации могат да придобият още по-ярка функционалност. Защото инструмент от подобен магнитуд може да се използва именно за неутрализация на ефекта на оръжието на противника. Какво имам предвид...



Подобни тайни инсталации съществуващи както на физически план, така и в отвъдните области, могат да се използват и като центрове играещи ролята на своеобразен маяк на фракциите, които оперират извън официалното статукво. Те отново служат за пренасочване и репрограмиране на „изгубилите" физическите си тела хора, само че с известна специфика. По време на физическия си живот, и особено по време на сън, техните членове редовно биват водени до това характерно място, след което съвсем целенасочено го търсят като безопасно пристанище в буквалния смисъл на думата. В случая е важно да се уточни, че описаното не е масова практика и важи най-вече за представителите на опозиционни или „наблюдаващи фракции", които не искат да изгубят своите „агенти". При равни други условия те биха попаднали на подобни, но доста по-мащабни репрограмиращи центрове изградени от „официалната власт". Вместо това те бързо биват привиквани в подобни локации и пренасочвани към следващата си мисия, тъй като тези дестинации, както вече отбелязах, играят ролята на портали. Така тези своеобразни „оазиси" служат като входящи и изходящи точки за външно влияние. Точно затова те са защитени чрез многобройни похвати, които ги правят трудна мишена дори за противници от техния собствен калибър. В някои подземни „кухини" се помещават дори цели космически „кораби майки", които играят ролята на сборни пунктове и пренасочващи центрове. Като цяло принципа е сходен с „класическите репрограмиращи станции", но разликата идва от целта на употребата. По тази причина използващите ги биха интерпретирали ролята им в изцяло позитивна светлина.
Предвид всичко казано дотук става видно, че опциите свързани с отвъдните дестинации и реалности са буквално безкрайни и могат да бъдат отключени независимо от тоновете програмиране на което всички ние сме подложени, за да можем да участваме тук априори. Те дори не се изчерпват изцяло с безбройните игрови сценарии, които има да предложи земната платформа. Физическото земно преживяване може да служи като базисна основа за изграждане на цели нови светове намиращи се в различни краища на вселената. Точно затова като илюстрация на подобен род концепция, искам да споделя едно преживяване, разказано от Юрген Зийве, което силно ме впечатли по ред причини. Моята трактовка за някои конкретни аспекти на преживяното е малко по-различна и е свързана с темата за тайните проекти на управляващата земна фракция. Именно поради провеждането на подобен род експерименти по някои сведения, тя е завзела огромни територии и позиции в сектора, а хората участващи в земната Игра участват паралелно много дейно в подобен род екзотични начинания, след което натрупания опит бива използван по всевъзможни начини...

--
Публикувано от Blogger за Confessions - from the bench на 5/24/2017 01:11:00 сл.об.

[Street Art] #StreetArt




--
Публикувано от Blogger за Street Art на 5/24/2017 08:15:00 пр.об.

[Вицове ] Виц


След сканиране за вируси, моята антивирусна програма изтри опасната шпионска програма Windows 10.




--
Публикувано от Blogger за Вицове на 5/24/2017 04:28:00 сл.об.

[Вече знаеш ] Зловещи истории, разказани от деца


Интернет потребители споделиха в сайта Reddit най-зловещите неща, които са чували от устата на деца. Разказите са основно от детегледачки и близки роднини. Те направо могат да ви накарат да повярвате в свръхестественото. Или най-малкото да ви полазят студени тръпки.
Ето извадка от най-ужасните и страховити истории:
1. „Вчера 3-годишният ми син ми каза: „Днес е рожденият ден на сестра ми!". Същата нощ ми изтекоха водите."
2. „Преди няколко години слагах дъщеричката на моя приятелка да си легне вечерта. Детето беше около 3-годишно и с всички сили се бореше да не си легне в леглото. Попита ме защо трябва да спи и аз й отговорих: „Защото е късно и за малките момиченца е време да си починат добре." Тогава тя посочи към нищото в другия край на стаята и попита: „Ами онова момиченце?"


3. „Преди две години разглеждах годишника си от основното училище с 5-годишната си братовчедка. Когато гледахме страницата с второкласниците, тя посочи снимка на момченце и каза: „Той изглежда точно като Никълъс!". Когато я попитах кой е Никълъс, тя просто отвърна „Момчето в гардероба ми" и продължи да прелиства албума. Едва не умрях."
4. „Малките деца знаят неща, които ние не знаем. Племенницата ми е 4-годишна и постоянно говори за по-голямата си сестра. Освен това непрекъснато разговаря с нея. Тя е единствено дете и няма представа, че майка й е била бременна преди години, но е изгубила детето. Понякога всичко това ми се струва много странно."
5. „Бях се запътил към банята на втория етаж в къщата на леля ми, когато видях братовчедка си Ейприл на стълбите. Тя бе на 4 години и много развълнувана. Правеше странни физиономии и седеше на стълбите.
Попитах я какво прави. Тя каза: „Подражавам на жената с плитката". Огледах се, но нямаше никого, освен нас. Попитах: „Къде е тази жена, Ейприл?". Тя посочи една напречна греда на тавана над стълбите. Попитах: „Какво прави жената?" Ейприл отвърна: „Прави смешни физиономии". Усмихнах се и се заизкачвах по стълбите, когато Ейприл каза нещо, което ме спря на място.
„Плитката й е около врата".
Обърнах се и помолих детето да повтори. Тя посочи: „Дамата виси на плитката си... Прави смешни физиономии."
После Ейприл започна да имитира гримасите на човек, който се задушава."

--
Публикувано от Blogger за Вече знаеш на 5/24/2017 09:52:00 пр.об.

[Cars Review] Градски тарикати: Audi Q2 срещу новото MINI Countryman

Или как да придадем на обикновената градска кола малко повече шик
Никога не сме разбирали напълно защо  кросоувърите станаха такава сензация напоследък.
Те са твърде тежки и високи, за да предложат удоволствие от шофирането като нормалните леки коли. И в същото време са прекалено изнежени и скъпи, за да посмеете да излезете с тях извън асфалта.
Накратко, единственият смисъл на тези автомобили е в задръстването главата ви да е една педя по-високо от тези на останалите шофьори.


НО НАПОСЛЕДЪК се появи и една група кросоувъри, която е по-понятна за здравия разум. Става дума за така наречените "мини-SUV" - по-високи версии на компактните градски автомобилчета. При тях няма фалшиви претенции нито за спорт, нито за офроуд. Те просто добавят към най-скромния автомобилен клас малко повече практичност и малко повече шик.
Успехът им надмина всички очаквания и вече абсолютно всички компании имат предложения в този сегмент. Днес ще сравним две от най-луксозните: новото Audi Q2 срещу следващата генерация на MINI Countryman.

Градски тарикати: Audi Q2 срещу новото MINI Countryman
Снимки: "КОЛЕЛА"

ДИЗАЙНЪТ. И двете коли се изправят на пръсти, за да изглеждат по-големи, отколкото са. В действителност Q2 е дълго едва 4.19 м - само с педя над Renault Clio например. Countryman е 4.29 м. Това го прави най-гигантското MINI в историята и донякъде обезсмисля името му - но вече започнахме да свикваме с тези противоречия.
Първият Countryman се радваше на добри пазарни успехи и е разбираемо защо дизайнерите не са си позволили прекалени волности с новото поколение. Пропорциите и очертанията са запазени и колата си остава емблема на добрия британски стил, макар да е далеч от очарованието на истинското, малко MINI.
Дизайнът на Audi в последните години си имаше и почитатели, и врагове. На нас лично ни се струваше леко монотонен и точно затова Q2 е такава глътка свеж въздух. То е малко по-сурово и ръбато, но и по-изчистено от Q3 например. И е първият пример за бъдещия нов дизайн на Audi, при който гамата на германците няма вече да изглежда като току-що разглобена руска матрьошка.



Градски тарикати: Audi Q2 срещу новото MINI Countryman

ДВИГАТЕЛИТЕ. И при двата модела изборът е сравнително богат - от трицилиндрови бензини до двулитрови турбодизели. В знак, че нагласите на пазара се променят, ние тестваме не най-популярните доскоро дизели, а два бензинови мотора.
При Countryman е двулитровият агрегат, който добре познаваме от MINI Cooper S. Това е пъргав,  чудесно звучащ двигател със 192 коня, способен да изстреля колата от 0 до 100 км/ч за съвсем малко над 7 секунди. Но ще усетите разликата в теглото: този Countryman, със задвижване на четирите колела, тежи над тон и половина.
За сравнение Q2 спира кантара на 1280 килограма, и в резултат се чувства доста по-пъргаво въпреки по-слабия си мотор. Той е 1.4-литров бензин с принудително пълнене, с възможност за изключване на два от цилиндрите и със 150 коня максимална мощност. Работи гладко и с изключение на леката анемия при много ниски обороти е много динамичен мотор.

Градски тарикати: Audi Q2 срещу новото MINI Countryman

НА ПЪТЯ. Тествали сме над дузина предложения в този сегмент и Q2 без съмнение е най-приятното за шофиране от тях. Колата е повратлива и запазва сцепление при всякакви обстоятелства. Воланът е директен и има така нареченото прогресивно управление - рейката променя настройките си в зависимост от скоростта.
Countryman също стои отлично на пътя, но отстъпва леко в завоите - най-вече заради споменатите допълнителни 250 килограма. MINI обаче печели допълнителни точки с новата си 8-степенна автоматична трансмисия, разработка на японците от Аisin. 7-степенният S-tronic с два съединителя на Audi също работи много добре, но в директното сравнение отстъпва леко.
Колкото до офроуда, Countryman може да се справи при нужда с просвета си от 165 мм. При Q2 той е едва 147 мм - ясен знак да си стоите на асфалта.

Градски тарикати: Audi Q2 срещу новото MINI Countryman

ВЪТРЕ. Това са два съвсем различни подхода към интериора: класически лукс при MINI, минималистичен и технологичен при Audi. И в двата случая резултатът е отличен.
При Audi е удоволствие и да гледаш, и да боравиш с таблото. Бутоните са сведени до разумния минимум и са добре обмислени. Медийната система има удобен въртящ контролер и екран с много добра резолюция.
При MINI практичността и ергономията са пожертвани в името на стила и на препратките към 60-те години. Кръглият екран е намигване към централно разположения километраж на оригиналните Mini-та. Иначе управлението на функциите е лесно и интуитивно. А качеството на материалите е отлично.

Градски тарикати: Audi Q2 срещу новото MINI Countryman

ПРАКТИЧНОСТТА. Audi-то е удобно и може да вози двама пътници отзад при приемлив комфорт, но не очаквайте изобилие от пространство. Багажникът е 405 литра, мъничко по-голям от този на А3 например. Ако сгънете задните седалки, ще стане 1050 литра. Пролуката в задната седалка позволява да возите три чифта ски и двама пътника.
При MINI мястото отзад е мъничко повече и е по-лесно достъпно заради широко отварящите се врати. Вдлъбнатините в предните облекалки ще допаднат на всеки по-висок пътник, принуден да седне отзад. Самите задни седалки могат да се местят напред и назад. Багажникът е 450 литра - нищо сензационно, но достатъчно за нуждите на нормално семейство.

Градски тарикати: Audi Q2 срещу новото MINI Countryman




ЦЕНАТА. Това е слабото място на иначе стройната ни теория за превъзходството на MINI кросоувърите. Без да добавят кой знае какво към традиционните градски коли, те струват осезаемо повече.
Но понеже при MINI и Audi дори стандартните компактни модели са доста скъпични, разликата не е шокираща.
Q2 започва от 46 000 лева за еднолитров мотор и стига до 69 хилядарки за двулитров турбодизел автоматик. Но това е, преди да започнете да добавяте екстрите: 1 300 лева за цвят металик; 3 300 лева за кожен салон; 3 100 за пакет навигация, и така нататък. Нашата тестова кола вдига летвата до почти 89 000 лева, за което предлага подгряване на седалките, климатроник, електрически багажник, кожени елементи, ефектния виртуален кокпит на Audi и навигация с 8-инчов дисплей.
Градски тарикати: Audi Q2 срещу новото MINI Countryman

Countryman е още по-скъп - 93 656 лева. Но той добавя и задвижване на четирите колела, което при Audi е серийно само за версиите с двулитрови двигатели. Иначе базовото MINI, с трицилиндров бензинов мотор, започва малко под 63 хилядарки.
Като качество и рафинираност е трудно да се избере между тези два автомобила. MINI е малко по-практично и със сигурност е по-атрактивно като моден аксесоар. Q2 е с една идея по-приятно за каране. Сами преценете кое е по-важно за вас. Макар че да не се лъжем - за колиге в този сегмент всъщност има само едно важно нещо: как изглеждат.

Градски тарикати: Audi Q2 срещу новото MINI Countryman

Audi Q2 1.4 TFSI
150 к. с. максимална мощност
8.5 секунди 0-100 км/ч
212 км/ч максимална скорост

MINI Cooper S Countryman
192 к. с. максимална мощност
7.2 секунди 0-100 км/ч
222 км/ч максимална скорост

--
Публикувано от Blogger за Cars Review на 5/24/2017 09:06:00 пр.об.

[7o4no] #Tattoo






--
Публикувано от Blogger за 7o4no на 5/24/2017 08:58:00 пр.об.

Tuesday, 23 May 2017

[Street Art] #StreetArt




--
Публикувано от Blogger за Street Art на 5/23/2017 08:15:00 пр.об.

[Вицове ] Виц


- Брат ми си купил неонови рибки, те светят през ноща!
- А сестра ми си хванала гадже от Хасково. Той свети и през деня!




--
Публикувано от Blogger за Вицове на 5/23/2017 04:27:00 сл.об.

Реклама

pic.bg